Шах - мат
Знам,
будиш се отново с мен.
Жонглираш мислите си
артистично.
Разбъркваш ги.
Заключваш ги във плен.
Градиш въздушни кули,
носталгично.
С душата си играеш
пак на шах.
Подреждаш фигурите
методично.
Царица бях.
И в пешка не успя
да ме превърнеш.
Със мен е нелогично.
В живота ти навлязох
без вина.
Бях слънчев лъч, пробил
небето.
Не станах аз
поредната "звезда",
защото неподвластно бе
сърцето.
А пуснах те с любов
да продължиш
по пътя свой,
към "небосвода".
Играта си шахматна
да редиш
със другите.
Аз така не мога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
