Шах - мат
Знам,
будиш се отново с мен.
Жонглираш мислите си
артистично.
Разбъркваш ги.
Заключваш ги във плен.
Градиш въздушни кули,
носталгично.
С душата си играеш
пак на шах.
Подреждаш фигурите
методично.
Царица бях.
И в пешка не успя
да ме превърнеш.
Със мен е нелогично.
В живота ти навлязох
без вина.
Бях слънчев лъч, пробил
небето.
Не станах аз
поредната "звезда",
защото неподвластно бе
сърцето.
А пуснах те с любов
да продължиш
по пътя свой,
към "небосвода".
Играта си шахматна
да редиш
със другите.
Аз така не мога!
© Таня Мезева All rights reserved.
