Разхождах се по улицата сам.
Оглеждах се насам-натам.
По едно време видях мадама
със походка неподражаема.
Познах я още във същия момент!
Шансът да не е тя бе под процент.
Тръгнах към нея да я посрещна,
най-после стана нашата среща!
Чудиш се коя е тази мадама
със походка неподражаема?
В моите очи е умна, красива,
луда, интересна, приказлива.
Умее всеки човек да накара
да отпусне, да се забавлява.
Тя е скандална, необуздана,
на никого не би се отдала.
Уникален образ в БеГе шаха,
безброй чужденци я опознаха.
Славата й се носи успешно,
как омайва всеки безпогрешно.
Срещата беше сякаш миг един.
Мина като по мед и маргарин.
Нейната усмивка ме озари,
както златото - човек без пари.
Тя беше слънцето в онези дни,
греещо със куп радостни лъчи.
Изпрати ме на седмото небе,
но там попаднах на много мъже.
Това ме върна обратно в строя.
Разбрах, че няма да бъде моя.
Спомен, тлеещ се в моето сърце,
записан в стихове с моето перце.