9 янв. 2021 г., 16:21

Шахматно слънце

863 2 1

Разхождах се по улицата сам.

Оглеждах се насам-натам.

По едно време видях мадама

със походка неподражаема.

 

Познах я още във същия момент!

Шансът да не е тя бе под процент.

Тръгнах към нея да я посрещна,

най-после стана нашата среща!

 

Чудиш се коя е тази мадама

със походка неподражаема?

В моите очи е умна, красива,

луда, интересна, приказлива.

 

Умее всеки човек да накара

да отпусне, да се забавлява.

Тя е скандална, необуздана,

на никого не би се отдала.

 

Уникален образ в БеГе шаха,

безброй чужденци я опознаха.

Славата й се носи успешно,

как омайва всеки безпогрешно.

 

Срещата беше сякаш миг един.

Мина като по мед и маргарин.

Нейната усмивка ме озари,

както златото - човек без пари.

 

Тя беше слънцето в онези дни,

греещо със куп радостни лъчи.

Изпрати ме на седмото небе,

но там попаднах на много мъже.

 

Това ме върна обратно в строя.

Разбрах, че няма да бъде моя.

Спомен, тлеещ се в моето сърце,

записан в стихове с моето перце.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...