Шахматно слънце

Разхождах се по улицата сам.

Оглеждах се насам-натам.

По едно време видях мадама

със походка неподражаема.

Познах я още във същия момент!

Шансът да не е тя бе под процент.

Тръгнах към нея да я посрещна,

най-после стана нашата среща!

Чудиш се коя е тази мадама

със походка неподражаема?

В моите очи е умна, красива,

луда, интересна, приказлива.

Умее всеки човек да накара

да отпусне, да се забавлява.

Тя е скандална, необуздана,

на никого не би се отдала.

Уникален образ в БеГе шаха,

безброй чужденци я опознаха.

Славата й се носи успешно,

как омайва всеки безпогрешно.

Срещата беше сякаш миг един.

Мина като по мед и маргарин.

Нейната усмивка ме озари,

както златото - човек без пари.

Тя беше слънцето в онези дни,

греещо със куп радостни лъчи.

Изпрати ме на седмото небе,

но там попаднах на много мъже.

Това ме върна обратно в строя.

Разбрах, че няма да бъде моя.

Спомен, тлеещ се в моето сърце,

записан в стихове с моето перце.