thedac (Димитър Драганов)
865 1128
12.10.2018 г., 8:39 ч.

Шансон за света 

  Поезия » Философска, Гражданска
457 6 8

Ти си тръгваш, а пътят остава
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.

Засега съм дете на морето
и се любя с небесната шир.
Прекроявам душите, където
вечността е с телата на пир.

За очите съм знак и посока,
за лъчите – баща на куплет,
а вълните ме вдигат високо
и разбиват вселената в теб.

Ти си тръгваш, а пътят остава,
под езика му скрит е зехир[1] –
а животът топи се – дъбрава,
умалена в мисловния клир.

 

[1] Отрова.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за мисловната споделеност на това, което пиша!
  • Хубаво...
  • Достатъчно е коментирано, но ще добавя,в любими!
  • Митко, много си талантлив! Възхищавам се на дарбата ти! "Животът ....топи се в мисловния клир". Да правим изборите си, водени от поривите на душата, да, съгласна съм, но аз питам: Защо тогава сме дарени и с ум? Дълбоки послания има в теста ти. А формата е съвършена. Чудесна поезия! Браво!
  • "а вълните ме вдигат високо
    и разбиват вселената в теб." - много ми хареса това, а и цялата творба. Браво!
  • Браво, Мите!
  • Мите, чета те с удоволствие! Твоята поезия пълни душата ми!
  • Силни цветове и контури в многослойност, която обогатява сюжета... а както на мен лично ми е по вкуса, тук за моите възприятия, сюжетът е до голяма степен, развиващо се чувство.
Предложения
: ??:??