Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
26.04.2009 г., 15:49 ч.

Шапки невидимки 

  Поезия » Друга
2517 0 37

От дете не повярвах на хората
и си шиех магически шапки,
че когато ги сложа -

                                              да могат
да изсъхват в очите ми капките.
И си мислех,

                             че ставам невидима.
Присвоявах смеха от балконите,
а преди да си легна обидена,
си завързвах усмивки по клоните.
Под прозореца сутрин да цъфнат,
за да мога с ръка да ги стигна.
Да си взема една на разсъмване,
щом нощта пелерината вдигне.
Имах малко ветрило за вятър -
да отвея най-лошите мисли
и го вадех от джоба,

                                              когато
исках моя си свят да изчистя...




Днес е толкова тихо на двора.
Уж е същият,

                             други са клоните.
А по пейките - малките хора,
гледат с тежки очи,

                                        като тонове.
Но пораснах  и нямам си шапки.
Нямам вятър от детско ветрило.
Любовта и страхът са еднакви,
но сега имам грим и червило!

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги една усмивка и глътка топлина -от мен!
  • Отвя ме твоят детски, палав вятър! Невероятна чародейка!!! Даде ми прекрасна идея, Ели - тази вечер закачам на дървото пред нас усмивките, за утре!
  • ^^^ Чудно! Много ми допадна! Благодаря за удоволствието, Ели!
  • wow!
  • Прекрасен стих си написала, Ели!
    Натъжи ме!
  • Нашето малко момиче
    никак не се шегува!
    Аз съм една усмивка от вързаните на клоните. Другия път да ме вържеш по-здраво, за да не падна пак!А любовта я мислех малко по-сладко нещо, сега ме караш да и спретна един мониторинг. Браво, Ели! Червилото ти никак не ми пречи !
  • Хубав стих си наредила, Ели.
    Поезия и тъга.
  • прекрасен тъжен стих, Ели...!
    каква носталгия...!

    натъжи ме....
  • Тенк ю вери мъч
    Драго ми е, че сте тук!

    п.п. Вальо, "малко анцунг" върши много работа!
  • !!!
  • Днес чета само хубава Поезия! Ели, Ели... Чудесно и толкова тъжно!
  • Добро е

    П.С. Аз нямам грим и червило, ама си взимам от време на време "малко анцуг" :D
  • Дори и грима не може да скрие истинската или фалшива душа,Ели! ....А твоята е неподправена-като поезията ти! Отново кефиш!
  • Много ми хареса!!! Уникално е!
  • Сърдечни благодарности на всички!
  • Винаги е удоволствие да те чета!Таланта ти е невероятен!Радвам се,че имам възможност да те чета!Поздравления с усмивка!
  • Една пораснала магична Елишка, захвърлила магическите си шапки и радваща читателите си! Пристрастен съм към всичко, което чета, написано от теб!
  • блестиш пораснало момиче...
    прекрасна поетична вселена си ти, мила Елишка.
  • Голямото малко момиче!
  • Но пораснах и нямам си шапки.
    Нямам вятър от детско ветрило.
    Любовта и страхът са еднакви,
    но сега имам грим и червило!
    Гримът и червилото не могат да скрият хубавото в теб, точно там е магията... Прекрасен стих, поздравления
  • Не се опитвай да се дегизираш на палячо, а си остани истинска и неподправена!
    Това си ти!
    Такава те познаваме и искаме!
    Страхотен е стиха ти, Елишка!
    Прегръщам те!
  • Малкото момиче е пораснало и ползва грим и червило... ама, друг път!...
    Поздрави, Слънце! Великолепен стих си написала! (поредния, де )
    И не ползвай шапка неведимка, щото така или иначе си видима... отвсякъде с тези стихове!...
  • просто - Браво!
  • Шапки долу пред талантливото ти перо. Голяма си, Палечке...
  • !!!
    Всеки път се убеждавам в уникалността на поезията ти!
    Страхотна си,Еличка
  • Оригинана и неподражаема. Както винаги!
    Поздрави!
  • Благодаря ви!
    Жени, понякога гримът върши работа.
    Даро, ще те разоря както е тръгнало - имам обещано фередже от теб, сега и ветрило... ще си ги търся, да знаеш!
    И как къде го видях тоя грим!? Че аз съм природно гримирана!
  • Браво!
    Страхотно е, Ели!
  • Точно любовта и страха не могат да се скрият с грим и червило!
    "И си мислех,

    че ставам невидима.
    Присвоявах смеха от балконите,
    а преди да си легна обидена,
    си завързвах усмивки по клоните.
    Под прозореца сутрин да цъфнат,
    за да мога с ръка да ги стигна.
    Да си взема една на разсъмване,
    щом нощта пелерината вдигне.
    Имах малко ветрило за вятър -
    да отвея най-лошите мисли
    и го вадех от джоба,

    когато
    исках моя си свят да изчистя..."
    Аз си харесах тази част! Не само харесах, направо се влюбих!
  • като на шега ги пишеш тия стихове, Грамадански
    ща напрегръщам аз, само да те видя
  • "Любовта и страхът са еднакви,
    но сега имам грим и червило!"

    !!!

    Жалко че порасваме прекалено бързо и че в света на големите, нещата са толкова сложни...Вечната нужда от грим и червило...!!!
    Остани дете в душата си - това е най-важното!
    Прегръщам те за великолепния ти стих!
  • Болезнена е истината, струяща от стиха ти, Ели!
    Много силно!
  • Станало е толкова хубаво -като Джани Родари -а ти си хубава и без шапка и ветрило,защото си истинска...
    Поздравления, Елишка!
  • Много добър стих се е получил, Ели! Аз все още ползвам невидимкатаИ само, ако знаеше до каква степен се отнася и за мен... Хубава неделя, Ели! Заслужи си я
  • Страшно много ми хареса , Ели !! Красота !! Ункално е !!
  • Страхотно е! БРАВО!БРАВО!БРАВО!
Предложения
: ??:??