От дете не повярвах на хората
и си шиех магически шапки,
че когато ги сложа -
да могат
да изсъхват в очите ми капките.
И си мислех,
че ставам невидима.
Присвоявах смеха от балконите,
а преди да си легна обидена,
си завързвах усмивки по клоните.
Под прозореца сутрин да цъфнат,
за да мога с ръка да ги стигна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up