Шарена каручка
ШАРЕНА КАРУЧКА
Не заспивай, дете! Чуй, звънчета позвънват.
В надпревара ли гонят се вън колелета?
Или в стъпчици бързи кънти калдъръмът?
Май притичват две диви, безгрижни хлапета?
То е рижо момче със сърце обичливо –
Романтик и художник, вечно усмихнат.
Със светулчена нежна душа от коприна –
малка фея добра – Тя е горската нимфа.
Те живеят в далечния край на дъгата.
Ято щъркели вият гнезда във очите им.
Неразделни – прелива от тях Светлината.
И летят – Тя и То - през сезони мънистени.
Зададе се април. То с боите се втурне
да напъстри със цвят оголелите клони.
По поляните пръсне треви и божури
да й сбъдне вълшебната приказка Пролет.
Със гласец кадифен ли докосне гората,
Тя оглася навред, та мира да събуди.
Костенурче погали и пусне в росата.
С буболечки говори, с пчели, с пеперуди....
Щом в палитрата лято любимо надникне,
заплете й косицата свилена в злато.
И до кръста нагазило в зрялото жито,
То напълва ръцете й с алени макове.
„Откъсни ми черничка!“ – Тя моли го кротко.
То я вдигне върха й да стигне, и птиците.
А небето й шие любимата рокля –
най-синьото синьо на бели звездици.
Вързал люлка от смях между облак черешов,
То люлее света й, мечтите й чисти.
После шляпат из локвите с боси крачета,
летен дъжд по асфалта ли топъл се плисне...
Натъжи ли се Тя, То изкарва дайрето,
затанцува по цигански, мятайки шуми.
Сладостта му узрей, потече от дърветата.
На смокини мирише, на сладко от дюли....
Коледари, шейни, пухкав сняг, ръкавички –
Тя го гушне на топло в сърцето си малко.
Мама прасник пече. В сурвакарска торбичка
пак се вихрят играчки, елхи и пързалки...
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Бърза звездната нощ, конче алесто впряга.
А щурци като луди надуват фанфари.
Звън далечен звъни, колелетата бягат –
вън препуска на детството каручката шарена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Илиева Всички права запазени
