6.04.2007 г., 18:26

****** Шарени бонбонки ******

946 0 5

Шарени бонбонки (* нA alika С цЕлУвкИ :)

потръпвайки, разтворих си ръката.
открих ги там случайно,
оставени от теб... усетих аромата -
учуден съм безкрайно
и леко съм смутен

дали покана за среднощен пир
или десерт със музикален привкус,
завити в цветни опаковчици
са в шепата ми сякаш гости са ми
толкоз много бурни чувства
до мен са те сега

не исках да загубя ни едно от тях
и жадно ги погълнах.
първо плаках, после пък се смях,
преглътнах ги и в този миг настръхнах

какво направих?
ръката празна е сега.
къде си ти? - дай ми други!
с неистов порив спуснах се
и бонбонен танц в молитвата изпях
О! ДА!
намерих те и двама с тебе като луди
облизвахме и тъпчехме се с шарени бонбонки...
аз на теб и ти на мен...

момче по къси панталонки,
момиче с рокля от сатен...

музиката е подбрано от автора допълнение. Натисни ТУК

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Радев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз мисля като Преслава, но общо взето стихотворението носи такова шарено и бонбонено настроение, че може да му се простят някои малки недостатъци. Поздрави!
  • много сладко...усетих аромат на плодове
    повярвах,че съм с теб
    и съм щастлива!!!
    благодаря!
  • чудесно е!
  • изгряли думи от залязлата душа
    тръпчиви били плували в дъгата
    къде ли някой ще танцува ритъм без усещане
    О! търся те мое любимо срещане...

    http://advikar.no-ip.info:8000/listen.pls
  • Много интересно и бонбонено!
    Създаде ми настроение!
    Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...