Шарени листа
Шарени листа
Докоснах с устни тишината,
разбрах, че те обичам.
„Здравей!“ – ми каза красотата,
не знаех как да я наричам.
Желаех те с душата и сърцето,
когато пада вечерта,
но струваше ми се нелепо
да бъда с моята мечта.
Усещах те така далечен,
а близко беше любовта,
на улицата всяка есен
прегръщах шарени листа.
И с тях си мислех, че умира
частица в моята душа –
как трудно ѝ е да разбира,
със друга ти си във нощта.
А вън е още топло лято
и е далече есента,
и аз не искам вместо тебе
да ме целуват шарени листа.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
