Шарлатанка
Наричаха я Шарлатанка
За нея се разказваха легенди,
а тя на този свят бе сякаш току-що дошла..
Тя беше стройна и красива
и страховита някак със това...
В косите тъмни, абаносови,
тя сякаш носеше звезди..
Гласа и беше меден, сладък,
мъничко напевен…
Снагата снажна, а очите влажни,
напомняха подплашена сърна…
И стъпката и бе въздушна и безшумна…
Само полъх…и дъх на цъфнали цветя
издаваха,... че тя е тука или… пък е тук била…
Наричаха я "Шарлатанка"
и казваха, че в сянката си тя върви…
Че омагьосва и магиите разваля,
и че лекува…със мечти!
От дъното на чашката кафена,
съдбата можела да прочете…
На немият - гласа да върне!
На слепият- света да възкреси
във цветове!
Красива бе…и страховита!
На самодива красотата имаше…
Усмихваше се,
плахо и свенливо,
…а пък пред нея - студено тръшкаха врати!
Жените от уплаха,
- да не омагьоса техните мъже!
Мъжете пък от ужас - да не разкрие скрити грехове!
Отбягваха я всички!!!
Последователно и най-старателно!
И в туй далечно място…
тя самотно, посрещаше деня с' Зората
и го изпращаше
по късна доба със нощта…
Мъжете млади, обръщаха след ней глави…
Красива бе!...
Ала с клеймото Шарлатанка…
и никой не се осмели…
пред нея тихо да застане
и във Любов, да и се обясни!
Затворена сама
на своята съдба,...
тя пленник и затворник бе!...
От мъка и от самота,
тя картите редеше…
Джезвенце със кафе вареше…
и билки лековити и уханни,
събираше от ранните зори до късен мрак…
И сякаш никой не разбра..
Тъй тихичко дойде деня…
Градчето се събуди…
Мълвата тихо се разнесе…
Че Тя, си беше отишла!
Тя…сякаш отлетя!...
Дори и диря на сърна,
мирис на липа, на индрише и лавандула…
след себе си не пожела да хвърли в тази тъмнина…
Чак после!...Доста късно,после, …се разбра!..
Била е нечия сестра!...Била е дъщеря!
Била е млада и сама!
Останала съвсем сама,
в света тъй страшен и бездушен!...
Тя търсила бе топлина…във този град смутен!!!
И бе раздавала мечти!
От малката кафена чашка ,
бе издълбавала съдби - от слънце и любов огрявани!
Тя бе отваряла очи!
И онемелите …Тя, в разказвачи бе превърнала!..
Тя болни беше изцерила,
от болка бе освободила!...
ТЯ,
беше приказно красива!
Умна и добра!
Прозряла бе и невидимото…
и тръгнала си бе сама!....
Оставила след себе си ,
легенда...
Тя с Вятъра посмя
да гони щастието
и сама да избродира своята съдба!
Да спре,
където някой я зове с любов,
по име…
и Шарлатанка тя не е !
И Вятъра повя…
Понесе я на своите крила..
Valentina Mitova ©
03/14/2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
