Шекспир, да ме извинява...
Живели някога в красивата Верона,
два рода знатни и благочестиви.
И двата верни на короната и трона,
но по характер доста пиперливи.
Враждували от хиляди години,
първосигнално, просто за играта,
забравили за първата причина,
с която им започнала войната.
Омразата им била несравнима.
Не можели изобщо да се дишат.
Но Любовта пътечки тайни има
и нея искам аз да ви опиша.
Момичето се казва Жулиета –
красива, като цвете, нежна, мила,
а той, Ромео – цар на острието,
прекрасен в устрема на свойта сила.
Веднъж, когато яздел през полето,
дочул неземна песен на сирена.
Препуснал и намерил Жулиета,
и в миг сърцето му било пленено.
Било взаимно, просто и логично.
Очите им със пламък жив горели.
И някак, безтегловно и магично
във този миг душите им се слели.
Да скриеш Любовта е невъзможно
и скоро били в крачка заловени.
А двата рода знатни и заможни,
започнали маневрите военни.
Един след друг последвали дуели,
пожар избухнал в нечие владение,
а лекарите в чудо се видели,
от толкова ранени в нападения.
Когато ред дошъл и на бащите,
в дуел до кръв, както било прието,
Ромео пръв излязъл във защита
на своят враг – баща на Жулиета.
Така войната била прекратена.
С Любов и Вяра всичко се постига.
Оженили ги – пито и платено.
На Шекспир, дяволито му намигам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
Щастливо да ви е!
