keri-88 (Керанка Иванова)
76 1653
3 июл. 2019 г., 09:52

Шекспир, да ме извинява... 

  Поэзия » Любовная
1477 14 12

Живели някога в красивата Верона,

два рода знатни и благочестиви.

И двата верни на короната и трона,

но по характер доста пиперливи.

 

Враждували от хиляди години,

първосигнално, просто за играта,

забравили за първата причина,

с която им започнала войната.

 

Омразата им била несравнима.

Не можели изобщо да се дишат.

Но Любовта пътечки тайни има

и нея искам аз да ви опиша.

 

Момичето се казва Жулиета –

красива, като цвете, нежна, мила,

а той, Ромео – цар на острието,

прекрасен в устрема на свойта сила.

 

Веднъж, когато яздел през полето,

дочул неземна песен на сирена.

Препуснал и намерил Жулиета,

и в миг сърцето му било пленено.

 

Било взаимно, просто и логично.

Очите им със пламък жив горели.

И някак, безтегловно и магично

във този миг душите им се слели.

 

Да скриеш Любовта е невъзможно

и скоро били в крачка заловени.

А двата рода знатни и заможни,

започнали маневрите военни.

 

Един след друг последвали дуели,

пожар избухнал в нечие владение,

а лекарите в чудо се видели,

от толкова ранени в нападения.

 

Когато ред дошъл и на бащите,

в дуел до кръв, както било прието,

Ромео пръв излязъл във защита

на своят враг – баща на Жулиета.

 

Така войната била прекратена.

С Любов и Вяра всичко се постига.

Оженили ги – пито и платено.

На Шекспир, дяволито му намигам.

© Керанка Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, че се отбихте, Хари, Ангелче, Краси и Райна! Вие сте моето огледало - усмихвам ви, а вие усмихвате мен! Заразно е! Благодаря и на тези добавили в "любими", те си знаят кои са! Щастливо да ви е!
  • Много идейно и смело. Кери, умееш ги тези усмивки, непринудените в читателя.... И да, няма скрита любов и няма обречена предопределеност, когато ненужните вражди... Отстъпят място на щастието... Браво!
  • Така е... Шекспир от къде да знае
    Керанка как историята ще извае...
    че споделената любов е свята
    от нея няма по-красива и богата!...
    В живота днес, Ромео и Жулиета
    обичат биричката с две кюфтета!
    А любовта им още е заклета,
    макар, че тесен им е мезонета

    Благодаря, Керанка! Много хубаво си го написла!
  • Поздравления, Керанка! Шекспир, ще ти прости! Монтеки и Капулети... Децата се влюбват, старите се мразят... Историческият аспект говори, че Италия се обединява много, много по - късно, но какво от това! Вечната и истинска любов е безсмъртна! Преминала призмата на трагизма тя става приказна...
  • Знам, че в живота не всичко свършва добре...Знам, че има и трагични финали, но това е най-известната двойка влюбени и така ми се искаше да има щастлив край...Макар че, не се знае, знае ли се - като поживеят две години и дали няма да ме проклинат за щастливия край... Благодаря ви, че ми образувахте усмивки! Наде, верно не звучи добре класичка и те вкарва в разни класически мисли...
  • Дано и Шекспир го хареса...
    Дано трагедия и драма
    смени с любовта голяма
    на две сърца злочести!😃
  • Ей такъв край най харесвам! Аплодисменти, Кери, за майсторството и варианта!
  • Щураче си ти, едно такова усмихващо. П.П. В женски род не ми звучи добре.
  • Благодаря ви, мили другарчета! Значи, защо никой не ме приема за класик не знам... Вярно, че не ме бива в трагедиите, ама пък какво толкова, да му съй... Класик съм пък...или в женски род - класичка... Усмихнат ден пожелавам на всички!
  • Много хубаво стихотворение. И версията повече ми допада от тази на Шекспир Стига вече трагедии!
  • Ха така сега, подсладихме трагедията
    Каква ли би била тая тяхната любов?!
    Готино стихотворение се е получило
  • Мир и Любов!
Предложения
: ??:??