Шепа прах
Пак съм тук! Кънти от тишина.
Всяко ъгълче изплетено е в прежда.
Събирам тихо свойта шепа прах.
Оставих на прага една надежда.
Трохи редя по бащина трапеза,
залъкът горчи, трудно се преглъща…
Там, ризата от труд и пот извезана
на гвоздея виси. И я прегръщам.
Всяка вещ, тук, носи своя спомен.
И връщаме в онези светли дни,
когато малка бях, светът огромен…
Сега е вече друго… Тихо…. И боли…
Пак съм тук! Ти чу ли тази тишина?
Детето в мен не иска да си тръгва.
В сърцето носи свойта шепа прах
спомени горчиви с нея да залъгва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
