Apaika (Арлина)
149 941
17.04.2009 г., 13:01 ч.

Шепа пролет 

  Поезия
1245 0 11

***

         "Цъфнали люлякови пепелянки

           плачат тогава.

           Единственото решение - ЖИВОТ."

  

От вятъра тъгата ú преля.
Настъпаха я погледи разколни.
В очите им потънали в мъгла...
съзираше животите им болни.

 

Изтръпваше от тежката сълза,
която по лицето ú валеше.
Гърдите им хриптяха от калта.
От раните им нея я болеше.

 

Понякога се стичаше с дъжда
по устните им студно посивели.
И галеше с притихнала ръка
сърцата им, все някога живели.

 

Понякога крадеше пролетта
от вятъра и цветните пътеки.
И тихо като птица... без следа...
я пръскаше във раните на всеки.

© Арлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??