Шепа пролет
***
"Цъфнали люлякови пепелянки
плачат тогава.
Единственото решение - ЖИВОТ."
От вятъра тъгата ú преля.
Настъпаха я погледи разколни.
В очите им потънали в мъгла...
съзираше животите им болни.
Изтръпваше от тежката сълза,
която по лицето ú валеше.
Гърдите им хриптяха от калта.
От раните им нея я болеше.
Понякога се стичаше с дъжда
по устните им студно посивели.
И галеше с притихнала ръка
сърцата им, все някога живели.
Понякога крадеше пролетта
от вятъра и цветните пътеки.
И тихо като птица... без следа...
я пръскаше във раните на всеки.
© Арлина All rights reserved.
