Apaika (Арлина)
149 941
17 апр. 2009 г., 13:01

Шепа пролет 

  Поэзия
1117 0 11

***

         "Цъфнали люлякови пепелянки

           плачат тогава.

           Единственото решение - ЖИВОТ."

  

От вятъра тъгата ú преля.
Настъпаха я погледи разколни.
В очите им потънали в мъгла...
съзираше животите им болни.

 

Изтръпваше от тежката сълза,
която по лицето ú валеше.
Гърдите им хриптяха от калта.
От раните им нея я болеше.

 

Понякога се стичаше с дъжда
по устните им студно посивели.
И галеше с притихнала ръка
сърцата им, все някога живели.

 

Понякога крадеше пролетта
от вятъра и цветните пътеки.
И тихо като птица... без следа...
я пръскаше във раните на всеки.

© Арлина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??