Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
18.06.2007 г., 17:29 ч.

Шепа рими за Петя Дубарова 

  Поезия
3527 0 31
Лунапарк, лунапарк,
ти си парк от луни...
Не става. Не мога. Не се и надявам.
Тийнейджърка вечна. А аз остарявам.

Той, паркът, е неин. Дори и луната.
И синьото нейно е, и белотата
(Понякога, казва, съм бяла и светла),
морето е нейно, че тя е обрекла
света му подводен на нея да служи,
и вятърът само на нея е нужен,
дъждът я разбира и с нея говори,
небето за нея създава простори,
и всички ваканции, лампи, дървета,
и мъжките вени на всички момчета -
те също са нейни; и още - звездите
и лятото, утрото, нощите, дните,
и улици, локви, звънците, бръшляна,
и мокрите котки... какво ми остана?

Какво ми остана, освен суетата
да виждам очите си в Нейното лято?
Да грея ръцете си в Нейните песни
и тъй, по причини до болка известни,
да връщам на времето старо стрелките
и с Нея отново да вдишвам мечтите
на спомени светли, петнайсетгодишни,
и с Нея да тичам по стъпки предишни!

Вселена от зле преброени години
крещи от вълшебства оранжево-сини.
По-жива от живите - стреля по мене
и вената спукана пламенно стене.
Издраскан от шепата фиби, тревожно
посягам да хвана мига. Невъзможно.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бленика, трогна ме. Безкрайно ти благодаря за хубавите думи! Каква по-голяма награда за един автор от това да знае, че някой се връща към написаното от него и има нужда от думите му! Пожелавам ти здраве и вдъхновение! Бъди щастлива!
  • Много!
  • Прекрасно стихотворение, може би единственото хубаво, посветено на Петя Дубарова. Искрено и без този отвратителен изкуствен патос. Открих те преди няколко години и не спирам да се връщам към стиховете ти. "Бъди безкрайна" пък е едно от любимите ми стихотворения.
    Вярвам, че с времето стиховете ти ще достигат до много повече от нас. Защото заслужават много по-широк отзвук. И защото имаме нужда от тях...
  • Страхотно е ....Достоен стих за Достойната Петя...
  • Страхотен стих!
  • Много силно...
  • С поздравления!Много хубав стих!
  • Виждам, че още много красиви хора са прочели това стихотворение. Душата ми е пълна с вас! Благодаря ви! И продължавайте да обичате Петя!
  • ПОСВЕЩЕНИЕ
    В студените нощи, когато пиян
    сънят се търкаля на моя таван,
    когато луната тъмнее от грях,
    когато увисва над мен моя страх,
    обесен на острия ръб на нощта,
    подавам ти своята бледа ръка -
    на теб - непознатия - смугло красив,
    потаен и питомен, жаден и див,
    едва деветнайсет години живял,
    а всичко опитал и всичко видял,
    подвластен на никого, ничий, сам свой,
    но тръгнал към мене и истински мой
    и падал по пътя си, плакал, грешил,
    но нежност момчешка за мен съхранил.
    Ръката ми - властната - жадно поел,
    единствено с мен ще си толкова смел!
    Ела! Ще измием луната от грях!
    Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
    ще пеем с тътнежния корабен глас
    на морската нощ във добрия Бургас.
    А после, когато тя тръгне назад
    и слънцето бликне над нас благодат,
    мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
    ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
  • Иска ми се да изкажа искреното си възхищение, Вальо, от твоето стихотворение, посветено на Петя и да ти подаря моето посвещение, писано точно една година след теб:

    РАЗГОВОР С ПЕТЯ ДУБАРОВА

    Отиде си. Внезапно. Като изстрел.
    И този изстрел чайките подгони.
    Небето, от сълзата ти избистрено,
    със вик на гларус в мен ще се отрони.

    "Дърветата в зелените си нощници"
    отново нежна девственост разливат.
    Съдбата е жестока като ножица.
    Танцуват само спомените живи.

    Душата ти - котленце за магия -
    от стиховете твои днес наднича.
    Ще ни простиш ли някога, че ние
    не чухме твойта изповед, момиче?
  • "Защото е изкуство под дъжда,
    да можеш да говориш със водата"

    Невероятен стих и усет към поезията на Петя Дубарова!
  • Е, сега разбрах откъде черпиш "женското"си вдъхновение
  • Аплодисментите са и за Нея и за Тебе!
  • "След сянката

    Във сините вълшебства на града
    потапям се замислена и няма,
    причаква ме зад ъгъла дъжда
    и близва ме дъхът му като пламък.

    И сякаш парят капките безброй,
    и сякаш са със лято напоени,
    шумят като възторжен пчелен рой
    и гонят се като листа над мене.

    Най-синьото вълшебство на Бургас
    са сенките, прогонили съня си.
    Сред тях намирам своята и аз
    и гоня я, тъй както радостта си."

    1975 г.
  • И аз съм безмълвен - пред вашите аплодисменти. Но знам, те са за Нея. Кире, стискам ти ръката.
  • Поздравявам те и оставам безмълвна! Страхотно си го написал!
  • Развълнува ме.
  • Невероятно! Как си почувствал и пресъздал гения на Петя Дубарова! Удивително, браво!
  • И аз не съм чела, по-добре написан стих за Петя Дубарова!!!!
    Поздравления!!!
  • Аз по принцип рядко се изказвам..,не защото нямам мнение а защото е трудно в този водопад от капчици- стихове да анализираш обективно всичките....и да им отдадеш подобаващо внимание.............

    Твоя стих за Петя Дубарова е страхотен.....
    Дълбок... отлежавал дълго време - като всичко стойностно..

    Ако трябва да има стихосбирка с произведения в памет на Петя Дубарова - твоето трябва да бъде там ..
    Браво ,Поете!!!
  • Безкрайно ви благодаря за невероятните отзиви, приятели!
    Радвам се, че я помните. Щом я обичате, значи сте живи.
  • Приеми и от мен поздрави за стиха.С твоите думи ти шепнеш дълбоко напластени чувства а в нас отекват като крясък. Като , че ли от перото на нашата Петяе останало нещо което ти си уловил за да ни го дадеш!Поклон пред нашата Петя!
  • Много съм впечатлена! Наистина е възхитително! Браво!
  • Какво повече да кажа,невероятно си влязъл в истинската и душевност!
    Браво и поклон!
  • Браво, Вальо!!!
    Невероятен стих! Силно съм впечатлена!
  • Поклон пред Петя Дубарова!!!
    Прегръдка истинска за теб!!!
    Страшно съм очарована!!!
  • Браво, Вальо!!!
    Поклон пред паметта на голямата-малка поетеса!
  • реших да дам коментар, но не знам какво да напиша, защото този стих просто ме остави без думи...
  • Много чувства са събрани в тези шепи!
    Наистина, прекрасно посвещение!
  • Възхитителен стих!
    Браво!
  • не съм чела нещо по-добре написано за Петя! стихотворението ти е дълбоко възхитително! браво, браво!
Предложения
: ??:??