nellnokia (Нели Господинова)
225 4036
29.09.2010 г., 12:52 ч.

Шепа вода 

  Поезия » Философска
1038 0 19

Тази стомна е стара и пълна с отминали дни.
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.

Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ.
Беше тежка вода, за жътварски уста зажадняла.
В нея стръкче трева бе покълнало някак напук.
Аз я носех по пътя. Но в жегата беше преляла.

Не олекна сама. Някой хвана ръката ми, знам.
После пи от товара и Господ валя от небето.
Просто глътка вода, от която не исках да дам,
стана глътка живот, ей така, във единствена шепа...

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??