Тази стомна е стара и пълна с отминали дни.
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ.
Беше тежка вода, за жътварски уста зажадняла.
В нея стръкче трева бе покълнало някак напук.
Аз я носех по пътя. Но в жегата беше преляла.
Не олекна сама. Някой хвана ръката ми, знам.
После пи от товара и Господ валя от небето.
Просто глътка вода, от която не исках да дам,
стана глътка живот, ей така, във единствена шепа...