29 сент. 2010 г., 12:52

Шепа вода 

  Поэзия » Философская
5.0 / 16
1164 0 19
Тази стомна е стара и пълна с отминали дни.
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ.
Беше тежка вода, за жътварски уста зажадняла.
В нея стръкче трева бе покълнало някак напук.
Аз я носех по пътя. Но в жегата беше преляла.
Не олекна сама. Някой хвана ръката ми, знам.
После пи от товара и Господ валя от небето.
Просто глътка вода, от която не исках да дам,
стана глътка живот, ей така, във единствена шепа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Все права защищены

Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »