15.10.2009 г., 9:59 ч.

Шепот 

  Поезия
588 0 3


Индигово син шепот,
отражение,
забравена във времето молба.
Целувките ми бавно се разстелват,
предвкусвайки със трепет тих нощта.

 

Зеници се разтварят със очакване,
ръце докосват твойта голота,
телата ни са буреносни облаци,
забравили изцяло за света.

© Енея Ендимион Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??