15 oct 2009, 9:59

Шепот 

  Poesía
536 0 3


Индигово син шепот,
отражение,
забравена във времето молба.
Целувките ми бавно се разстелват,
предвкусвайки със трепет тих нощта.

 

Зеници се разтварят със очакване,
ръце докосват твойта голота,
телата ни са буреносни облаци,
забравили изцяло за света.

© Енея Ендимион Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??