Шепот
702
3
16
Мълчи над нас едно небе,
до бряг скалист море реве.
Нощта трепти, валят звезди,
а аз шептя на две очи.
На тях дори без глас мълвя,
един живот – една мечта.
Във две слънца така горя,
за мен са те сега съдба.
Шептя смълчан и твойта длан
държа.Край нас – море,вълнѝ.
А аз пленен и сам във дан
на две слънца, на две очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
