26 сент. 2017 г., 00:07
Шепот
551
3
16
Мълчи над нас едно небе,
до бряг скалист море реве.
Нощта трепти, валят звезди,
а аз шептя на две очи.
На тях дори без глас мълвя,
един живот – една мечта.
Във две слънца така горя,
за мен са те сега съдба.
Шептя смълчан и твойта длан
държа.Край нас – море,вълнѝ.
А аз пленен и сам във дан
на две слънца, на две очи.
© Хари Спасов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря,Албена,Василка и Райна!!!
-
Много хубаво!
-
Страхотно!
-
Морска романтика... Хареса ми, Хари! Поздравявам те!
-
Благодаря,Люси,Силвия,Меги и Пепи!!!
-
Красиво ми е, нежно!
-
Благодаря за съветите и редакцията,Майсторе!!!Голям зор е този ямб!!!Приятен ден ти желая!!!
-
Предлагам:
Шептя смълчан и твойта длан
държа. Край нас – море, вълнѝ.
А аз пленен... -
На мен ми звучи мистично, като някакво заклинание. Без да споря със специалистите, личното ми усещане към произведението е позитивно.
-
Съгласна за членуването с Мастера. Хари, ще рискувам да споделя, че звучи толкова накъсано, насечено сякаш е на развален български. Откровено.
-
Липсата на членуване, произтичащо от строгото следване на ямба, малко ощетява логиката. Би трябвало лир. герой да познава собствения си живот и дланта, която държи в ръцете си.
Ако има повече от един живот, вече е друго.
-
Хубаво е, Хари!
-
Изненадваш, Хари! Специални поздрави!
-
Все още мисля, че трябва да има дълго тире, което да съдържа в себе си липсващия глагол. "...край нас – вълнѝ, море..."
Щом искаш, нека е така. -
Пренесе ме в твоя свят и ме изпълни с ритъм и нежна красота...
-
Така звучи 100%-овият ямб без нито една стъпка пирихий.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
