robert (Роберт Кулиани)
40 1003
14.10.2010 г., 12:33 ч.

Шепот на очи 

  Поезия » Любовна
1316 1 15

Шепот на очи

 

(това не искам да се случи)

 

 

 

Защото закачих живота си

отвън  на окачалката,

в очакване на Теб…
Затова сега  ме гледаш с такава тъга...
Защото искам  да Те прегърна в обятията си
и да чувам шепота на черните Ти  очи,

а  Ти… Ти искаш да ни пазиш от Себе си…

Защото е невъзможно да Те целуна

и после да мина незабелязано през живота…

Знам, че искаш да мълча,

защото сега с мълчанието Ти

казваш повече от думите…

Защото, казваш, за да Те обичам,

се иска талант,  нямащ

общо с останалото…

Защото искам да върна пак детската Ти усмивка,

а Ти казваш, че е невъзможно

и се чувствам непотребен като курешка от врабче

върху новата Ти дреха…

Защото Ти казах,

че за мен по-важно е да чакам Теб,

отколкото да получавам някоя,

по-важно е да Те мечтая,

отколкото да притежавам някоя…

И много ми е важно да Те моля,

а не  да заповядвам на друга…
И не мога да  Те оставя да заминеш
и да преоткриеш живота Си

без мен,
защото не искам  да се мъча

да събирам всяка топлинка

по света само в един спомен

от две-три писма и една твоя снимка,

която не подозираш дори, че имам…

Защото не искам след време,

когато Те  срещна и ми Се усмихнеш,

от очите Ти да преливат кубици нечовешка  умора,

събирани през времето, когато Теб съм търсил…

И това не е егоизъм…
Знам и защо ще искаш да Си тръгнеш...

Защото не ще преглътнеш илюзиите и мечтите,

които не успяхме да изживеем

в наши общи спомени…
Защото не можахме да се опознаем…

Затова сега  ме гледаш с такава тъга...
Затова сега  ме гледаш...

© Роберт Кулиани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??