Шепот на очи
Шепот на очи
(това не искам да се случи)
Защото закачих живота си
отвън на окачалката,
в очакване на Теб…
Затова сега ме гледаш с такава тъга...
Защото искам да Те прегърна в обятията си
и да чувам шепота на черните Ти очи,
а Ти… Ти искаш да ни пазиш от Себе си…
Защото е невъзможно да Те целуна
и после да мина незабелязано през живота…
Знам, че искаш да мълча,
защото сега с мълчанието Ти
казваш повече от думите…
Защото, казваш, за да Те обичам,
се иска талант, нямащ
общо с останалото…
Защото искам да върна пак детската Ти усмивка,
а Ти казваш, че е невъзможно
и се чувствам непотребен като курешка от врабче
върху новата Ти дреха…
Защото Ти казах,
че за мен по-важно е да чакам Теб,
отколкото да получавам някоя,
по-важно е да Те мечтая,
отколкото да притежавам някоя…
И много ми е важно да Те моля,
а не да заповядвам на друга…
И не мога да Те оставя да заминеш
и да преоткриеш живота Си
без мен,
защото не искам да се мъча
да събирам всяка топлинка
по света само в един спомен
от две-три писма и една твоя снимка,
която не подозираш дори, че имам…
Защото не искам след време,
когато Те срещна и ми Се усмихнеш,
от очите Ти да преливат кубици нечовешка умора,
събирани през времето, когато Теб съм търсил…
И това не е егоизъм…
Знам и защо ще искаш да Си тръгнеш...
Защото не ще преглътнеш илюзиите и мечтите,
които не успяхме да изживеем
в наши общи спомени…
Защото не можахме да се опознаем…
Затова сега ме гледаш с такава тъга...
Затова сега ме гледаш...
© Роберт Кулиани All rights reserved.
!