imperfect (Яна)
274 2097
7.10.2012 г., 12:08 ч.

Шепот от стонове 

  Поезия » Любовна
701 0 6

Шепот от стонове

 

 

 

Спасение няма. Прегръщам мъглата.

В отблясъци губя се. Спя - не сънувам.

В умиращи блянове скрих самотата.

Сред сенките песен позната дочувам.

 

Това е гласът ти - примамлив, далечен,

морето разбудил, ранил небесата.

И в шепот от стонове сякаш облечена

въздиша разплакана нейде Луната.

 

Не чакам, не търся... Не помня що значи

от обич коя съм за миг да забравя.

Сърцето ридае - сърдито сираче.

Безспирно ме мъчи. Боли, не престава.

 

И в тиха молитва сълзите се сливат.

Кристално-безплътни по устните тичат

покой да намерят, но все не откриват.

До болка еднакви, до лудост различни.

 

И бледа, и боса сълзите преглъщам,

и в нови се давя наред с питието.

И плащам. И тръгвам. И пак се завръщам

за миг да измамя във мене сърцето.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какъв хулиган? Иване...
  • "Това е гласът ти - примамлив, далечен,
    морето разбудил, ранил небесата."
    favorite.. прекрасно стихотворение Янче, хулиган.
  • Жанет, Силвия, Петя - благодаря сърдечно!
  • Чудесен стих!!!
  • Голяма работа си мъниче
    Браво! Умееш да въздействаш с думи!
    Все по - добри стават стиховете ти, истинско удоволствие е да спирам при теб :*
  • Благодаря, че се поспря и при мен, Чо!
Предложения
: ??:??