Шепот от стонове
Шепот от стонове
Спасение няма. Прегръщам мъглата.
В отблясъци губя се. Спя - не сънувам.
В умиращи блянове скрих самотата.
Сред сенките песен позната дочувам.
Това е гласът ти - примамлив, далечен,
морето разбудил, ранил небесата.
И в шепот от стонове сякаш облечена
въздиша разплакана нейде Луната.
Не чакам, не търся... Не помня що значи
от обич коя съм за миг да забравя.
Сърцето ридае - сърдито сираче.
Безспирно ме мъчи. Боли, не престава.
И в тиха молитва сълзите се сливат.
Кристално-безплътни по устните тичат
покой да намерят, но все не откриват.
До болка еднакви, до лудост различни.
И бледа, и боса сълзите преглъщам,
и в нови се давя наред с питието.
И плащам. И тръгвам. И пак се завръщам
за миг да измамя във мене сърцето.
© Яна All rights reserved.
