Шепот от здрача

Безмълвно молеща, в приливите на поклона.

Във камъка посята. Във ехото на вълнолома.

Разбунила души и властваща над устрелова воля.

Човешките съдби събрала в рая на покоя.

Във тичащите облаци - докосваща вселени,

от времето забравена, танцувам със сирени.

С магията се рея, извън реалността.

Протягам бели си ръце към вечността.

В издъханите бели думи, кълната безвъзвратно,

със порива на вятъра, владея всеки необятно.

Родена, в неродено бяло утро, с мирис на талян.

В разпален залез, жаря с древен, здрачен блян.

В звездния безкрай, рисувана от ангелския шепот.

Във земния си път, забулена в сатанински екот.

И дива сила в мен бленува лунна синева.

Отмивана по пясъка, чертая следваща съдба.