Шепот от здрача
Шепот от здрача
Безмълвно молеща, в приливите на поклона.
Във камъка посята. Във ехото на вълнолома.
Разбунила души и властваща над устрелова воля.
Човешките съдби събрала в рая на покоя.
Във тичащите облаци - докосваща вселени,
от времето забравена, танцувам със сирени.
С магията се рея, извън реалността.
Протягам бели си ръце към вечността.
В издъханите бели думи, кълната безвъзвратно,
със порива на вятъра, владея всеки необятно.
Родена, в неродено бяло утро, с мирис на талян.
В разпален залез, жаря с древен, здрачен блян.
В звездния безкрай, рисувана от ангелския шепот.
Във земния си път, забулена в сатанински екот.
И дива сила в мен бленува лунна синева.
Отмивана по пясъка, чертая следваща съдба.
© Ванина Константинова All rights reserved.
.
