Шепот в нощта
Потъвам в пазвите на нощта
и ритъма на живота затихва.
А мисълта ми лети към Балкана,
нощта ме дарява с надежда.
Притихвам самотна в леглото,
а след миг светлина ме огрява.
Твоята усмивка носи слънцето,
дланите поднасят нежността,
която ляга в постелята мека.
Щастливо, сърцето ми се стопли,
озари се нощта, звездите блестят.
Приседна закъснялата любов,
в пазвата закипя жажда,
за обич душата бленува.
Нощната тишина шепти и повтаря,
твоите чувства порти отварят
и радостта влезе в моя свят.
Скъпи мой, каква красота!
И обич и ласки, и жар в нощта!
Лилавата завивка на здрача
събужда надежда за живот.
и още не затихнали страсти те докосват.
Сън цветен и реалност цъфтят
от гореща любов, от жадувана ласка.
И сиянието на зората
събуждат вселената за живот.
Аз съм от нея щастлива
и светеща малка прашинка.
Да, аз имам място в този живот
и с наслада слушам шепота на нощта.
© Йонка Янкова Всички права запазени