Шепот в нощта

Потъвам в пазвите на нощта

и ритъма на живота затихва.

А мисълта ми лети към Балкана,

нощта ме дарява с надежда.

Притихвам самотна в леглото,

а след миг светлина ме огрява.

Твоята усмивка носи слънцето,

дланите поднасят нежността,

която ляга в постелята мека.

Щастливо, сърцето ми се стопли,

озари се нощта, звездите блестят.

Приседна закъснялата любов,

в пазвата закипя жажда,

за обич душата бленува.

Нощната тишина шепти и повтаря,

твоите чувства порти отварят

и радостта влезе в моя свят.

Скъпи мой, каква красота!

И обич и ласки, и жар в нощта!

Лилавата завивка на здрача

събужда надежда за живот.

и още не затихнали страсти те докосват.

Сън цветен и реалност цъфтят

от гореща любов, от жадувана ласка.

И сиянието на зората

събуждат вселената за живот.

Аз съм от нея щастлива

и светеща малка прашинка.

Да, аз имам място в този живот

и с наслада слушам шепота на нощта.