Шепот в ъгъла на храма
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи
и не прилича на разбунен кошер.
Ще го залеят тайни и лъжи,
събудим ли се, и ще гледа лошо.
Но в тези мигове на ранина
окаменява всичко – мълчаливо,
и пие първи глътки светлина
денят – покълнал слънчоглед във нива!
И аз тогава се превръщам в лъч –
единственият дръзнал да събуди
заспалите – от спящата им смърт,
и зреещите – в ларви – пеперуди,
и просяка – душата си продал,
клисаря, гепил храмовата утвар,
и курвата – кюртирала без жал
стремежа си да стане майка утре.
Да ви спася в мисловния ви ад,
докрая страховете ви да пръсна.
Защото без надежда този свят
едва ли има право да възкръсне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
