Шепот в ъгъла на храма
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи
и не прилича на разбунен кошер.
Ще го залеят тайни и лъжи,
събудим ли се, и ще гледа лошо.
Но в тези мигове на ранина
окаменява всичко – мълчаливо,
и пие първи глътки светлина
денят – покълнал слънчоглед във нива!
И аз тогава се превръщам в лъч –
единственият дръзнал да събуди
заспалите – от спящата им смърт,
и зреещите – в ларви – пеперуди,
и просяка – душата си продал,
клисаря, гепил храмовата утвар,
и курвата – кюртирала без жал
стремежа си да стане майка утре.
Да ви спася в мисловния ви ад,
докрая страховете ви да пръсна.
Защото без надежда този свят
едва ли има право да възкръсне.
© Валентина Йотова All rights reserved.
