Шепота на сърцето

Шепота на сърцето

Тихо шепна на сърцето си “Здравей”.
И то отвръща ми “Ехей, здравей –
откога не си се тука връщал?
Откога не си ме ти прегръщал?”

Не чу ли, че зова те често,
не усети ли, че става нещо?
Не разбра ли, че живееш дълго без сърце,
не погледна към протегнатите ми ръце.

У дома е тука – не разбра ли?
Огънят от тук се пали,
щастието – тука се намира,
любовта от тук извира.

Домът ти аз съм подреден,
всичките ти “вещи” са при мен -
светлината, обичта, прошката, тъгата,
вярата ти, смелостта, на живота ти искрата.

Тук са твоите криле,
тук расте и твоето дете,
тук стареят твойте майка и баща
тук е храмът ти на обичта!

Тук са и гробовете забравени,
на любими хора непрежалени.
Тук е жива твойта памет родна,
тука само е душата ти свободна.

Пътуването тук започва,
тука под краката имаш почва.
Заминаването е тръгване от мен,
и пътят за дома, завършва в мен.

Ренета Първанова