Шепотна нежност
Не ми се сърди,
че понякога ти казвам
колко те обичам.
Нищо от теб не искам -
само... да го знаеш.
Не мога ей така
да те забравя,
колкото и пъти
от теб да се отричам.
Не мога да кажа сбогом
на Любовта си...
С шепотна нежност
ще ти се явявам
и ще населвам
с мечти нощта ти...
Да се откажа от теб -
все едно
да забравя Луната,
да се простя с изгрева,
населил ми очите,
да не виждам звездите;
сама да погубя
танца на Душата.
А аз... не искам...
Какво ще се случи
накрая - не знам.
Знам само едно -
каквото трябва - ще стане
и няма как
от него да избягам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
