Отново с шесто чувство
аз пиша тази ода.
И няма тук изкуство,
а мъка, мъка Божя.
С шестаците ни плашат
през прехода ултраси.
Столетницата наша
изплакна с тях лика си.
И тез апологети
на кръглата ни маса
измиха си ръцете
за кой ли път с шестака.
Те стигнаха до Щази -
дела и тук да вадим.
А кой ще ни опази
сред борческите свади?
О, лесно как било е
на татковците наши.
Врага са знали кой е -
днес виждат го ... в шестаци!
Звучи ми бутафорно:
в митинги, по сокаци
и в зоните офшорни
дамгосват все шестаци!
Забравили ЦК - то
и тоже - КГБ - то
крещиме "Дай шестака
да хвърлиме в морето! "...
Те тичат и се мятат
всред чужди и всред свои
в опасните завои
на псевдо-демократи.
Гори, гори земята
в краката на шестака!
© Иван Христов Всички права запазени
Поздрави!