13.02.2025 г., 12:09 ч.

Шевица 

  Поезия
5.0 (1)
83 0 0
О, ти, която си
самата същност на нещата,
самата природа,
не мога да съществувам без теб.
Ден след ден, след ден
се бях вкопчил в
илюзията за отделеност-
животът ми зависеше от това.
Животът ми беше илюзия.
Но ти, която си
самата същност на нещата,
самата истина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Предложения
  • Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
  • Броднице, в съня ми дето боса скиташ в некосената тревица, искаш ли до гроб да те износя – тежка оби...
  • Дресирах болката и птиците накацаха по остриетата на думите. Моят сън потече в океана на нечии възди...

Още произведения »