Feb 13, 2025, 12:09 PM

Шевица

  Poetry
261 0 0

             О, ти, която си

самата същност на нещата,

самата природа,

не мога да съществувам без теб.

Ден след ден, след ден

се бях вкопчил в

илюзията за отделеност-

животът ми зависеше от това.

Животът ми беше илюзия.

 

Но ти, която си

самата същност на нещата,

самата истина,

имаш способността

да проникваш навсякъде.

Да свързваш всичко.

Ти превърна дори

илюзията в действителност,

във красота.

 

Живот след живот, след живот

след мен оставаха само

сиви криволичения.

Но ти, която си

самата същност на нещата,

самото вълшебство,

със своята струяща любов

ги превърна в

пъстроцветно- съразмерни

 

фигури, извивки, движения,

във съвършено хармоничен смисъл…

Не мога да съществувам без теб!

Отпускам илюзията за отделеност-

моята картина е завършена.

О, ти, която си

самата същност на нещата,

самата белота,

вече съм неразличим с теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...