Шевица
О, ти, която си
самата същност на нещата,
самата природа,
не мога да съществувам без теб.
Ден след ден, след ден
се бях вкопчил в
илюзията за отделеност-
животът ми зависеше от това.
Животът ми беше илюзия.
Но ти, която си
самата същност на нещата,
самата истина,
имаш способността
да проникваш навсякъде.
Да свързваш всичко.
Ти превърна дори
илюзията в действителност,
във красота.
Живот след живот, след живот
след мен оставаха само
сиви криволичения.
Но ти, която си
самата същност на нещата,
самото вълшебство,
със своята струяща любов
ги превърна в
пъстроцветно- съразмерни
фигури, извивки, движения,
във съвършено хармоничен смисъл…
Не мога да съществувам без теб!
Отпускам илюзията за отделеност-
моята картина е завършена.
О, ти, която си
самата същност на нещата,
самата белота,
вече съм неразличим с теб.
© Петър All rights reserved.