Шибър
Нали сме хора, колко струва ни, за да общуваме?
Какво се иска, за да има диалог?
Увлечени в повтарящо се ежедневие, пасуваме…
Контакта ни с очи ли е негов аналог?
Отдавна думите забравили са колко много значат.
Каква емоция изпитват хората, когато чуят устна реч?
Как могат границите на тишината да прекрачат,
и да разрежат безмълвието, като с меч?
Какво усилие ни коства,
заставайки пред друг да издадем дори едничък стон?
Съзнанието сякаш зад окови се залоства,
и мисълта в затишие царува, върху
своя трон…
Беседата с друг дали не ни обогатява?
Или пък взема с пълни шепи от заложената ни уникалност?
Споделянето нима ни укротява,
разбиращият срещу нас дали подтиква ни към бруталност?
Размяната на мисли често вкарва ни в различни клетки!
Насочва размишленията ни към шаблон или креативност…
Дори, когато с някого мълчим - на ум - хиляди сметки,
в тишината се ражда истинската обективност.
© Съби Седник Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Има твърде много говорещи и почти никакви слушащи, това е моето наблюдение. Многословие от безумие
-
Много им коства на някои хора да общуват. Иначе във виртуала са ГОЛЕМИ, когато се крият зад екрана на телефона. Това е положението.
-
Аз също забелязвам тази тенденция. Мисля, че не зависи от характера, а по- скоро от времето, в което живеем и тази зависимост от телефона. Все едно, че телефонът им е приятел за общуване.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
