26.08.2023 г., 21:51

Шир

443 0 0

Изгоряха ръцете на спомена
и протегна се новият ден.
Само малка надежда отронена претърколи природния плен.

 

Поклони се на изгрева утрото,
то въздъхна блажено на глас.
И възкръсна за погледи чудото,
покорило зеници в захлас.

 

Разгоря се пожарът на  времето,
отразило вековната шир,
а ръцете прихванаха стремето,
за да пазят житейския мир.

 

Разтуптя се сърцето на залеза 
и прегърна небесна омая.
Тя, душата, затича към прелеза,
за да срещне света на безкрая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...