Изгоряха ръцете на спомена
и протегна се новият ден.
Само малка надежда отронена претърколи природния плен.

Поклони се на изгрева утрото,
то въздъхна блажено на глас.
И възкръсна за погледи чудото,
покорило зеници в захлас.

Разгоря се пожарът на  времето,
отразило вековната шир,
а ръцете прихванаха стремето,
за да пазят житейския мир.

Разтуптя се сърцето на залеза 
и прегърна небесна омая.
Тя, душата, затича към прелеза,
за да срещне света на безкрая...