5.09.2008 г., 21:32

Шишенцето с вода

659 0 2
Стоейки си на столчето,
отпивам от шишенцето с вода,
утолявам своята жажда.
Отпих веднъж и сякаш
равномерно цялата течност
във мене се разля -
не мога да си обясня, къде навлиза?
Отпивам пак и леден порив
нахлува в моето тяло -
реших да му се отдам изцяло,
изпих на екс шишенцето с вода.
За миг настъпи неприятна тишина.
В стомаха ми пеперудки захвърчаха
и към банята ме призоваха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...