Школа

Школа

Школа са на Лесничея стиховете.

Неговите думи.

Балсам за душата.

Храна за ума.

Указание за духа.

За ходене на разходка той говори и вещае.

За находчивост.

За поглед виждащ.

За ръце, които с енергия се хранят.

Чрез дружбата с предметите.

С дървета и дървеса.

С камъни и камъчета.

С труд за дома весел-непринуден.

Слава на домовете и обитанията негови.

Слава на ума Лесничеев, който гледа-търси непрестанно.

Погледът негов жаден е да види - 

Какво е нужно да направи.

Пее често Лесничея.

С тонове многообразни пее.

Боговете и Велес тайно-малко явно - 

Скромно, с такт прославя.

Слава на Велес.

Велес се в корените и дърветата намира.

Навсякъде е той.

Лесничеят животни наблюдава.

Интелигентни-деликатни и тактични са животните.

Орелът защо високо в небесата рее се.

И гледа-гледа.

Мисли - наблюдава.

Хранят се животните, но имат те и други цели.

Вият вълците защо?

Тъгуват те и молят се.

На небето и звездите.

Радост трупат и намират те така.

Чрез тъгата и копнежа.

Мислят, мислят те - за неща незнайни.

Горе във небето на спокойствие, 

Орли, соколи мир и равновесие намират.

Шлифоват и усъвършенстват свойто зрение.

Стрелват се и безпогрешно грабват.

Чакащата жертва своя.

Хранят се и пак са там.

В прекрасното и строгото небе.

Лъвове са те в небето.

Прекрасните и силните орли.

Знамение и дух те съхраняват.

И даряват го на индианци, мъдреци, жреци.

На боговете скромни-земни.

Слава на орлите.

На небето са пазители и войни.

Мечката могъща също - на Велес тя служи.

Кучетата с лая радостен и с воя тъжен.

Те на хората душите хранят,

С мисли за страданието и радостите малки - на братята човеци близки.

Котките и те - безпрепятствено и предпазливо преминават всякакви огради и стени.

Човеците те наблюдават.

Ловят мишка-две.

Но пак, и те - за хората-човеци мислят.

Нежност искат да дарят им.

И да хапнат нещо за отплата.

Слава на прекрасните животни.

Чакат всички сутрин Слънцето прекрасно-Хорс велики.

Свобода, радост и утеха дава той.

Кани-кани и подканя - да видят хората какво да правят.

За да има да се радват на какво.

Слава на Хорс!

И Луната пълна, празна, нова.

Тя съдбите наблюдава хорски.

Техните тъги-копнежи.

Учи ги тя нощите да преживяват.

Дава им да спят, но и будни ги държи.

За да размишляват!

Слава на Луната разна.

А сутрин човекът Лесничеев - 

За водата студена мисли.

Тръгва смело и решително.

С вода се той облива.

Получава той за миг - така - дух бодър, силен.

Тялото си смело - здраво прави.

И да имат ръцете Лесничееви-човешки, 

Воля и желание да се наведат и бурен нужен от пътека своя и градина - да отскубнат-отстранят.

Слава на ръцете Лесничееви, които радост, чистота и красота донасят.

На своите пътеки скромни.

Обича Лесничея да се храни-да яде.

Но обича той и да погладува малко.

За да сладка бъде винаги храната.

С радост да яде и пие.

Безвредно да живее.

Да има винаги пари и капитал.

Енергия и здраве - радост.

Слава на Лесничея.

Това са думи прости и дела.

С тях се храни Лесничея.

Човекът нов, който по начин нов говори.

За Велес, за Природата, за растения и животни.

Не викам и не каня никой.

Само чувства нови нося.

С песни нови и дела!

Те ще привлекат душите.

Те Небето малко ново ще направят.

И Земята - друга постепенно - радостна-доволна.

Ура

Лесничея