11.09.2004 г., 7:07

Шокове

1.4K 0 2
Бях шокиран, когато разбрах,
че се срещаш след мен още с трима.
Преживях го. Желаех те пак.
Даже стих ти написах, във рима.

Неготов бях за другия шок...
Беше той много силен, любима.
Ти очакваше нечий отрок...
и ми каза "Дете ще си имаме!".
Не отвърнах на твоя възторг,
замълчах. Просто нищо не казах.
Мислех "Тя ще направи аборт.".
Не направи. Не ме и намрази.
Ти изчезна. Не се появи.
Тъй отминаха осем години.
Аз потънах в клонирани дни,
в дни без шокове, радост и име...

И наскоро, в един автобус
чух гласът ти, незнаещ забрава.
Разговаряше мило със рус,
ощърбял малък принц ти тогава.
Бях стъписан, забравих за всичко.
Малчуганът бе с моята кожа,
с моя поглед и с мойте лунички.
Мое копие до невъзможност.

Този шок беше равен на гръм.
Ти не ме забеляза тогава,
слезе с Него, изчезнахте вън...

Ще ви търся. Това ще направя.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гриша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оле, талантът ти шокира! Безумно си добър. Много успехи желая, дано постигнеш щастие

  • Пиша ти 6,готин,но ми обещай, че ще я потърсиш!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...