Шопен към Санд
(маестро и мадам)
Полонез танцува вечерта,
скрила във косите си безкрая,
непредвидените чудеса
бавно я унасяха в омая...
И в забава танцова, и в песен,
сякаш ù нашепваше света:
„Да, това е твоя земна есен,
заради това ще те пленя...
без да можеш даже да изтриеш
лятото безумно в старостта.
Звън на обеца ще ти открие
слабост, скрита в бедността."
Но нали богатият в палат живее,
ненадминат в свойта красота?!
А пък твоята душа копнее
щастие да пръска по света!
И така, Мосьо, от сцената гавот,
неизкушените французи завладява.
Ще стигне ли и целият живот
да овладеем с теб мълва такава?
Пясъчна, мълвата, се понесе
и светът след нея цял искри,
че фаталната жена поднесе
цял файтон избистрени лъчи.
30.11.2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
