Шопен към Санд
(маестро и мадам)
Полонез танцува вечерта,
скрила във косите си безкрая,
непредвидените чудеса
бавно я унасяха в омая...
И в забава танцова, и в песен,
сякаш ù нашепваше света:
„Да, това е твоя земна есен,
заради това ще те пленя...
без да можеш даже да изтриеш
лятото безумно в старостта.
Звън на обеца ще ти открие
слабост, скрита в бедността."
Но нали богатият в палат живее,
ненадминат в свойта красота?!
А пък твоята душа копнее
щастие да пръска по света!
И така, Мосьо, от сцената гавот,
неизкушените французи завладява.
Ще стигне ли и целият живот
да овладеем с теб мълва такава?
Пясъчна, мълвата, се понесе
и светът след нея цял искри,
че фаталната жена поднесе
цял файтон избистрени лъчи.
30.11.2010г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
