На рамото ми щастието сяда,

кръстосва крак, поглежда ме с очи.

Към нещо щуро ме подканя,

дяволито гледа, чак въздухът трепти.

Засилва се и скача на земята,

приканващо ми маха със ръка.

Да го последвам знак ми дава,

да тръгна след поредната мечта.

Зад гърба си казва да оставя

омраза, завист и тъга.

От мислите си бъдеще да правя

и в мене ще живее дълго то така.

Доверчиво да го следвам аз решавам

към ново неизвестно приключение.

Съмненията в себе си ги забранявам

днес те нямат никакво значение.

И сляпо втурвам се напред.

Във вярност вечна ми се врича.

Удари под кръста не очаквам тук,

защото щастието смелите обича!!!